През последните месеци темата за наемането на работници от Узбекистан става все по-актуална. Недостигът на работна ръка в България кара все повече работодатели да търсят персонал извън Европейския съюз, а Узбекистан се очертава като една от държавите с най-голям потенциал.
През юли 2026 г. Министерският съвет одобри проект на Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан за регулиране на трудовата миграция. Според официалната информация целта на документа е да улесни законното наемане на узбекистански граждани и да осигури по-ясни правила както за работодателите, така и за работниците.
Към момента на публикуване на тази статия обаче пълният текст на спогодбата все още не е публично достъпен. Това означава, че не можем да коментираме отделните ѝ разпоредби, а само официално обявената информация.
Какво е известно до момента?
От публикуваните съобщения става ясно, че спогодбата предвижда:
- възможност узбекистански граждани да работят в България без отделно разрешение за работа по реда на самата спогодба;
- първоначален срок на заетост до една година;
- възможност този срок да бъде удължаван до общо три години;
- правила за сезонна заетост до девет месеца годишно;
- равни трудови права и защита за узбекистанските работници спрямо българските граждани.
Това безспорно е положителна стъпка към по-ефективно сътрудничество между двете държави, но не означава, че всички административни процедури отпадат.
Какво не трябва да се приема като факт?
В публичното пространство вече се появиха различни твърдения, които към момента не са потвърдени.
Например няма официална информация, че:
- ще отпаднат всички визови процедури;
- работодателите няма да преминават през административни процедури;
- ще отпаднат ограниченията по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност;
- всеки работодател ще може автоматично да наема неограничен брой работници от Узбекистан.
Докато не бъде публикуван пълният текст на спогодбата, подобни твърдения следва да се разглеждат с повишено внимание.
Какво означава това за работодателите?
На практика работодателите не трябва да изчакват публикуването на спогодбата, за да започнат подготовка.
Още сега е добре да:
- планират необходимия брой работници;
- подготвят длъжностните характеристики;
- прегледат документите на дружеството;
- организират процеса по подбор и проверка на кандидатите;
- предвидят необходимото време за визови и административни процедури.
Практиката показва, че подготовката на един проект за международен подбор често отнема повече време от самото административно производство.
Какво предстои?
Следващите важни стъпки са подписването на спогодбата между двете държави, приключването на необходимите вътрешни процедури и публикуването на официалния текст.
Едва тогава ще може да се направи подробен правен анализ на всички права и задължения, които документът създава за работодателите и работниците.
Нашият екип следи развитието на нормативната уредба и ще публикува подробен анализ веднага след официалното публикуване на спогодбата.