Разходите за труд растат по-бързо от планирането: как работодателите да бюджетират персонала през 2027 г.

Данните за второто тримесечие на 2026 г. показват защо бюджетът за персонал трябва да се изчислява по длъжности, звена и локации, а не чрез единен процент за цялата компания.

Планирането на бюджета за персонал през 2027 г. ще изисква повече от механично увеличение на тазгодишните заплати. През второто тримесечие на 2026 г. общият почасов разход за труд в България е нараснал с 9,9% спрямо същия период на 2025 г. Разходите за заплати и възнаграждения са се увеличили със същия темп, а останалите разходи за труд – с 10,0%. Данните на Националния статистически институт са предварителни, но дават ясен ориентир за средата, в която работодателите подготвят следващия бюджет.

Тези стойности не означават, че всяка компания трябва да заложи точно 9,9% увеличение. Те показват, че цената на труда се променя съществено и че бюджетът трябва да отчита конкретната структура на бизнеса, пазара на труда и необходимата численост на екипа. За работодателя основният въпрос не е само каква заплата ще получава служителят, а каква е пълната цена на неговата заетост и как тя се отразява на оперативния резултат.

Заплатата и пълният разход за труд не са едно и също

Средната брутна месечна заплата на наетите по трудов договор през второто тримесечие на 2026 г. е 1 444 EUR. Това представлява ръст от 2,6% спрямо първото тримесечие и 9,8% спрямо второто тримесечие на 2025 г. Показателят е полезен за проследяване на общата тенденция, но не може да се използва като пряк заместител на разхода на отделен работодател. Средната стойност включва различни професии, сектори, нива на квалификация и региони.

Данните за разходите за труд са почасови и обхващат не само заплатите, но и работодателските социални осигуровки, данъци и други разходи. При вътрешното бюджетиране трябва да се добавят и разходи като бонуси, допълнителни придобивки, извънреден труд, работа на смени, заместване, обучение, подбор и периоди, в които позицията остава незаета. Именно тази пълна картина показва реалната цена на една длъжност.

Секторните различия правят единния процент недостатъчен

Ръстът на общите разходи за труд през второто тримесечие на 2026 г. е 12,2% в индустрията и 11,5% в услугите. Най-високи годишни увеличения са отчетени в добивната промишленост – 18,7%, в другите обслужващи дейности – 17,5%, и при снабдяването с електроенергия, газ, пара и климатизация – 14,3%. Това означава, че работодателите трябва да сравняват собствените си разходи не само със средното за страната, а с релевантния сектор и регион.

Разликите се виждат и при средните брутни месечни заплати. През юни 2026 г. средната стойност е 2 004 EUR в енергетиката, 1 883 EUR в добивната промишленост, 1 243 EUR в преработващата промишленост и 1 184 EUR в строителството. Тези данни не са готова тарифа за конкретна позиция, но могат да помогнат при проверка дали планираните възнаграждения са реалистични спрямо пазара.

За предприятията с по-висок ръст на разходите за труд това има отражение и върху цените, офертите към клиенти и маржовете. При бюджетиране е важно да се провери кои договори могат да поемат по-високи разходи, къде има възможност за автоматизация и кои позиции са критични за изпълнението на поръчките.

Пазарът на труда ограничава бързото разширяване

През второто тримесечие на 2026 г. безработицата е 3,5%, а заетите лица са 2 917,9 хиляди. Заетостта на населението на възраст 15–64 години е 70,5%. За работодателите това означава ограничен резерв от хора, които могат бързо да бъдат привлечени за нови позиции без допълнителни разходи за по-високо възнаграждение, обучение или задържане.

Европейската комисия прогнозира забавяне на ръста на заплатите в България до 5,7% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., като същевременно очаква пазарът на труда да остане стегнат и безработицата да бъде под 4% през прогнозния период. Прогнозата не е гарантирана стойност и не трябва да се превръща автоматично в единен бюджетен процент. Тя е основание за работа със сценарии.

Как да се изгради по-надежден бюджет за персонала

Практичният подход започва с разделяне на длъжностите по звена, локации и критичност за бизнеса. За всяка група е полезно да се изчислят настоящата пълна цена на труда, очакваните промени във възнагражденията, планираната численост и разходите при незаета позиция. Така се вижда къде увеличението на разходите е резултат от по-висока заплата, къде идва от бонуси и сменен режим и къде е свързано с по-голяма численост.

Добре е бюджетът да включва поне три сценария. Базовият може да се основава на умерен ръст на възнагражденията и планираните назначения. Вторият трябва да отчита по-висок натиск за задържане на служителите и по-големи разходи за привличане. Третият може да разглежда по-слабо търсене, при което новите назначения се отлагат, а работата се преразпределя или автоматизира. За всеки сценарий трябва да са ясни условията за преминаване към него.

Вътрешните показатели са също толкова важни, колкото и външната статистика. При прегледа на бюджета трябва да се следят приходът или добавената стойност на служител, отсъствията, текучеството, времето за запълване на позиция, разходът за подбор и обучението до достигане на необходимата производителност. Така работодателят може да сравни не само цената на труда, но и стойността, която различните екипи създават.

Какво означава новият механизъм за минималната работна заплата

На 29 септември 2026 г. в „Държавен вестник“ е обнародван закон, с който се въвежда нова рамка за определяне на минималната работна заплата за следващата година. Законът е приет от Народното събрание на 25 септември и влиза в сила на 3 октомври 2026 г. Той предвижда процесът да отчита покупателната способност и разходите за живот, равнището и разпределението на заплатите, ръста на възнагражденията и дългосрочната производителност на труда.

Важно е да се направи разграничение: законът не определя самия размер на минималната работна заплата за 2027 г. Работодателите трябва да следят бъдещото годишно определяне на размера и приложимите административни актове, когато бъдат публикувани. До тогава не е коректно конкретна стойност да бъде включвана в бюджета като вече установено задължение.

Международното сравнение е ориентир, не готов бизнес модел

Eurostat оценява средния почасов разход за труд в България през 2025 г. на 12,0 EUR при 34,9 EUR средно за Европейския съюз. Този показател може да бъде полезен за международни компании, които сравняват локации, но не замества калкулацията за конкретна длъжност. В сравненията участват различни структури на възнагражденията, осигуровките и другите разходи, а при анализи в различни валути значение имат и обменните курсове.

Най-надеждният бюджет за 2027 г. ще бъде този, който комбинира официалните данни с информацията от собствената организация. Пазарните показатели помагат да се оцени средата, но решенията за численост, възнаграждения, задържане и автоматизация трябва да се свържат с конкретните приходи, производителност и планове за растеж. Тъй като данните за второто тримесечие са предварителни, бюджетът следва да се преглежда периодично при публикуване на нова статистика или при промяна в търсенето.